Свържи се с ACDC.bg в
Свържи се с ACDC.bg в Facebook Свържи се с ACDC.bg в Facebook Свържи се с ACDC.bg в Google+ Свържи се с ACDC.bg в Google+ Свържи се с ACDC.bg в Twitter Свържи се с ACDC.bg в Twitter Свържи се с ACDC.bg в Pinterest Свържи се с ACDC.bg в Pinterest Свържи се с ACDC.bg в YouTube Свържи се с ACDC.bg в YouTube

Вторична клетка

Вторична клетка - Батерията на Ритер | Йохан Вилхелм Ритер

Батерията на Волта генерира електричество чрез химическа реакция и, веднъж изчерпана, не може да се презареди. Това се нарича първична клетка.

През 1803г. немският физик Йохан Вилхелм Ритер направил батерия само от медни дискове, също разделени от слоеве от плат или картон, напоени със солен разтвор. Батерията на Ритер можела да съхранява електрическа енергия, но не и да я произвежда. Това наричаме вторична клетка, батерия за съхранение или акумулатор. Електричеството, необходимо за зареждане на батерията на Ритер, може да бъде получено само от първичен източник на енергия, като например Батерията на Волта. Това прави откритието на Ритер интересно, но с малка практическа полза.

 

 

Йозеф Зинщиден | Първата оловно-киселинна акумулаторна батерия

1854г. носи важно развитие.
Немският лекар и учен Йозеф Зинщиден поставя две оловни плочи в контейнер с разредена сярна киселина. Сярната киселина реагира с повърхността на плочите и образува слой от оловен сулфат. Зинщиден свързва плочите с първичен енергиен източник и вижда слой от оловен окис да се образува върху едната плоча и "гъбесто" олово върху другата. След това зареждане батерията може да се разреди отново с ток не по-малко от 2V – много повече, отколкото постигат предшествениците на Зинщиден – Волта и Ритер. По време на разреждането оловен сулфат се формира и на двете плочи, точно както първия път, така че процесът може да започне отново.
Ражда се оловно-киселинната акумулаторна батерия!.

Автор: ACDC.bg © 2013-2014