Свържи се с ACDC.bg в
Свържи се с ACDC.bg в Facebook Свържи се с ACDC.bg в Facebook Свържи се с ACDC.bg в Google+ Свържи се с ACDC.bg в Google+ Свържи се с ACDC.bg в Twitter Свържи се с ACDC.bg в Twitter Свържи се с ACDC.bg в Pinterest Свържи се с ACDC.bg в Pinterest Свържи се с ACDC.bg в YouTube Свържи се с ACDC.bg в YouTube

Оловно-антимонови Акумулатори (Lead Antimony Batteries)

Оловно-антимонови Акумулатори / Lead Antimony Batteries

Основният принцип на конвенционалния акумулатор е решетъчна плоча, излята от сплав от олово и антимон, понякога до 12% или повече. Той е в основата си същия акумулатор с пастирани плочи, изобретена от Волкмар и Селън преди 120 години. Антимонът укрепва мекото олово, подобрява адхезията на активна маса и предпазва от корозия. Често се добавят допълнителни компоненти като селен и арсен с цел подобряване на свойствата.

В края на зареждането антимонът може да произведе много отровен газ, наречен стибин или антимонов хидрид (SbH3). Той има отличителна миризма на развалени яйца. Стибинът не е много стабилен термично: бавно се разнася при стайна температура. Продуктите на разлагане са водород и метален антимон. Последният се отлага върху отрицателната плоча. В резултат на това, акумулатора произвежда повече газове и по този начин консумира повече вода. В същото време процентът на саморазреждане се увеличава.

Колкото повече антимон се отлага върху отрицателната плоча, толкова повече стибин се произвежда по време на зареждане. Повече стибин означава повече отлагане върху отрицателната плоча, и по тази причина високоантимоновия акумулатор има по-висока консумация на вода и по-голям саморазряд с остаряването.

Автор: ACDC.bg © 2013-2014